Никола Саркози

Президент на Франция

(Би Би Си - 05/03/08; AФП - 16/05/07; ДПА - 06/05/07; Teлеграф - 13/02/07; Официален уебсайт на френския президент)

Никола Саркози встъпи в длъжност като президент на Франция на 16 май 2007 г., десет дни след като спечели балотажа като тогавашен лидер на Съюза за народно движение срещу лидерката на Социалистическата партия Сеголен Роаял. Той наследи Жак Ширак, който бе на този пост от 1995 г.

Роден на 28 януари 1955 г. Никола Пол Стефан Саркози дьо Наги-Боча е син на унгарски аристократ в изгнание и майка французойка от гръцко-еврейски произход. Той получава магистърска сепен по частно право през 1978 г. и става квалифициран адвокат през 1981 г., когато също защитава докторска степен по политически науки в Инстутита по политически изследвания в Париж.

През 1977 г. Саркози става общински съветник в Ньой-сюр-Сен. На 28-годишна възраст той е избран за кмет на това богато парижко предградие и остава на този пост от 1983 до 2002 г.

От 1986 до 1988 г. Саркози е заместник-председател на общинския съвет на От-дьо-Сен и отговаря за културата, и после депутат за От-дьо-Сен (6-ти избирателен район) от 1988 до 2002 г. Две години по-късно той е избран за председател на общинския съвет на От-дьо-Сен.

През 19888 г. Саркози става заместник-национален секретар на партията на Ширак "Сбор за републиката" (СЗР) и отговаря за младежта и обучението, а през 1989 г. става национален секретар на партията, отговарящ за работата с младежта, за младежта и обучението. Между 1992 и 1993 г. той е заместник-генерален секретар на СЗР, отговарящ за регионалните федерации.

Саркози, който става член на политическото бюро на СЗР през 1993 г., става генерален секретар на партията през 1998 г., после е временен председател от април 1999 до октомври същата година. През май 2000 г. той е избран за председател на ведомствената комисия на СЗР.

Заркози е бюджетен министър от 1993 до 1995 г. и министър на съобщенията от 1994 до 1995 г. в кабинета на премиера Едуар Баладюр, като същевременно е и правителствен говорител през същия период.

През май 2002 г. той става министър на вътрешните работи в правителството на премиера Жан-Пиер Рафарен и остава на този пост до 2004 г., когато е назначен за министър на икономиката, финансите и промишлеността. Той подава оставка от поста на 29 ноември същата година, един ден, след след като е избран за председател на Съюза за народно движение (СНД), наследник на СЗР, също ръководен от Ширак.

През април 2004 г. Саркози е избран за председател на общинския съвет на От-дьо-Сен.

През юни 2005 г. той отново е назначен за вътрешен министър в правителството на премиера Доминик дьо Вилпен. Твърд защитник на закона и реда, той проявява твърда позиция по време на вълненията в Париж през 2005 г. и налага мерки, целящи ограничаване на незаконната имиграция, като същевременно се застъпва за интегрирането на квалифицирани имигранти във френското общество.

През януари 2007 г. СЗР издига официалната кандидатура на Саркози за президентските избори на 22 април същата година. По време на кампанията той обещава, ако бъде избран, да замени корупцията и непотизма в страната с "безукорна република".

Той получава най-голям брой гласове в първия кръг, които обаче се оказват недостатъчни за спечелването на поста.

На балотажа на 6 май 2007 г. той получава 53% от гласовете.

"Аз ще се боря за Европа, която осигурява защита, защото европейският идеал е да бъдат защитени гражданите на Европа", заяви Саркози, след като положи клетва на 16 май 2007 г..

На 1 юли 2008 г. Франция пое председателството на ЕС от Словения.

Той е женен и има трима синове.