Косово: дипломатическият процес

15/12/2006

Шест години след конфликта през 1998-1999 г. Съветът за сигурност на ООН реши, че е крайно време да се започне политически процес за определяне бъдещето на Косово.

(Различни източници -- 24/10/05 - 04/12/06)

Сръбски и косовски албански лидери проведоха първите се преки преговори на 24 юли 2006 г., но срещата показа само колко далеч една от друга продължават да бъдат двете страни. [Гети Имиджис]

Технически все още част от Сърбия, Косово е де факто протекторат на ООН след края на конфликта от 1998-1999 г. там. На 10 юни 1999 г. Съветът за сигурност на ООН прие резолюция 1244, с която опустошената от войната провинция бе поставена под администрацията на ЮНМИК в очакване да бъде определен нейния окончателен статут.

Повече от шест години по-късно, на 24 октомври 2005 г. Съветът подкрепи препоръката на Генералния секретар на ООН Кофи Анан за започването на политически процес, който да реши проблема.

Решението бе взето след задълбочен преглед на напредъка на провинцията в осъществяването на комплекс от стандарти, поставени от международната общност като предусловие за започване на преговори. Прегледът бе осъществен от специалния пратеник на Анан за региона, норвежкия дипломат Кай Ейде.

"Съветът за сигурност одобрява общата оценка на посланик Ейде, че независимо от предизвикателствата, които все още стоят пред Косово и пред региона, вече е време да се премине към следващата фаза”, се казва в изявление на Съвета.

След това Анан определи бившия финландски президент Марти Ахтисаари за свой специален пратеник, който да ръководи преговорите, а австрийския дипломат Алберт Рохан - за заместник-пратеник.

Няколко седмици по-късно ЕС и Съединените щати определиха своите представители за преговорите - Щефан Лене и Франк Уиснър.

Освен ООН друг ключов играч в процеса е Контактната група за Косово, в чийто състав влизат шест държави – Великобритания, , Германия, Италия, Русия, Съединените щати и Франция. През ноември групата изготви комплекс от ръководни принципи за решаването на проблема със статута, изключвайки между другото връщане към ситуацията от преди 1999 г., отделянета на провинцията или обединението й с някаква друга държава като възможни резултати от преговорите.

В подготовката си за преговорите Ахтисаари пътува до Прищина и Белград, както и до Подгорица, Скопие и Тирана, за да се запознае с позициите на ключовите играчи в региона.

Специалният пратеник на ООН Марти Ахтисаари. [Гети Имиджис]

Позициите на лидерите на сърбите и на косовските албанци по въпроса бяха диаметрално противоположни.

Настоявайки, че той трябва да запази суверенитета си върху Косово, Белград заяви ,че единственото, с което можеше да се съгласи, е предоставянето на значителна автономия.

Косовските албанци, които съставляват 90 % от населението на провинцията от около 2 милиона, настояваха единствено за пълна автономия от Сърбия.

Първите преки преговори между официални сръбски представители и представители на косовските албанци бяха насрочени за 25 януари, 2006 г. Но смъртта на косовския президент Ибрахим Ругова на 21 януари отложи почти с един месец началото на преговорите.

Фетмир Сейдиу, който бе избран на мястото на Ругова, замени предишния президент и като ръководител на преговарящия екип на Косово. Други ключови членове на екипа бяха премиерът на Косово Байрам Косуми, който по-късно подаде оставка и бе заменен от Агим Чеку, опозиционните лидери Хашим Тачи и Ветон Сурой, както и председателят на събранието на провинцията.

Сръбският преговарящ екип включваше президента Борис Тадич, премиера Воислав Кощуница и други високопоставени лица. Той също включваше и представители на сръбската общност.

Първите преки, ръководени от ООН преговори между официалните представители на Сърбия и на косовските албанци започнаха във Виена в Двореца Кински на 20 февруари, 2006 г. Двете страни участваха с осемчленни делегации, ръководени от вицеприемиера на Косово и министър на местното самоуправление Лютви Хазири и от сръбския президентски съветник Леон Коен. Двудневните преговори, посветени на децентрализацията бяха председателствани от Рохан. Той заяви, че макар срещата да не бе дала “разтърсващи резултати”, тя била “доста успешна".

Децентрализацията продължи да бъде ключов въпрос в дневния ред на още няколко кръга от преговорите, на които също бяха разгледани малцинствените права и защитата на историческото наследство – особено това на косовската сръбска общност, която наброява около 100 000 души.

Освен икономическите аспекти като задължения и инвестиции, дългове, приватизация и бъдещата собственост на ключови промишлени активи, преговорите във Виена не разгледаха ключовия проблем за статута до седмия кръг на 24 юли, когато лидерите на сърбите и на косовските албанци проведоха преки преговори. Те показаха, че изминалите пет месеца на преговори не са успели да преодолеят различията в позициите на Белград и Прищина.

"Очевидно е, че позициите на двете страни се разминават,” заяви Ахтисаари на пресконференция след срещата. “Белград би приел почти всичко, с изключение на независимост, докато Прищина няма да приеме нищо друго, освен пълна независимост."

Децентрализацията и малцинствените права отново бяха точка от дневния ред в преговорите н а7 и 8 август, но единственото постигнато споразумение бе свързано със званията на шефовете на полицейски управления.

Нов двудневен кръг на преговорите бе проведен във Виена месец по-късно, като екипите на Сърбия и на косовските албанци отново постигнаха незначителен напредък, макар че Рохан ги окачестви като «добра и конструктивна дискусия».

"По един или два въпроса успяхме да постигнем някакъв напредък, но наистина не можем да говорим за пробив," заяви пратеникът на ООН по повод преговорите, които отново се съсредоточиха върху децентрализацията, културното наследство и правата на етническите общности в Косово.

В своя редовен доклад за Косово до Съвета за сигурност, публикуван няколко дни след деветия кръг от Виенските преговори, Анан изрази разочарованието си от неуспеха на сърбите и косовските албанци да сближат позициите си.

"Въпреки сближаването на позициите по някои въпроси, преговорите показаха, че двете страни остават твърде разделени по много проблеми”, се казва в доклада на ръководителя на ООН , който призова двете страни да покажат “по-голяма гъвкавост”, за да може да бъде постигнат компромис.

Няколко дни по-късно Рохан призна, че шансовете това да се случи, са много малки.

"Доближаваме се до момента, когато само с преговори няма да постигнем целта”, каза той.” Можем да разговаряме още 10 години и да не променим нищо."

През септември Контактната група поиска от Ахтисаари да “подготви цялостно предложение за определяне на статута”. През същия месец Сърбия прие нова конституция, в която Косово се определя като “неотделима” част от нейната територия. Мнозинството сръбски избиратели подкрепиха новия основен закон на страната чрез референдум в края на октомври, отваряйки път за парламентарни избори, насрочени за 21 януари, 2007 г.

Въпреки първоначалните си планове за приключване на процеса по определяне статута на Косово до края на 2006 г., международната общност реши, че Ахтисаари трябва да представи предложението си за решение след изборите в Сърбия.