Репресиите на Милошевич и пътят към войната

15/12/2006

По-малко от две години след като Слободан Милошевич стана водеща политическа фигура в Сърбия и в бивша Югославия, високата степен на автономност, дадена на Косово през 1974 г., бе отменена. След като бе имала почти същите права като шестте югославски федаративни републики в продължение на около 15 години, провинцията бе поставена под прекия контрол на Белград през март 1989 г.

(Би Би Си, Си Ен Ен, AП, Департамент на САЩ, КФОР, Уикипедия, Енкарта)

Слободан Милошевич прави обръщение на митинга на националисти в Белград на 19 ноември, 1988 г. Милошевич, който тогава бе лидер на Сръбската комунистическа партия, ръководеше кампания за премахване на автономния статут на Косово. [Гети Имиджис]

По-малко от две години след като Слободан Милошевич стана водеща политическа фигура в Сърбия и в бивша Югославия, високата степен на автономност, дадена на Косово през 1974 г., бе отменена. След като бе имала почти същите права като шестте югославски федаративни републики в продължение на около 15 години, провинцията бе поставена под прекия контрол на Белград през март 1989 г.

Този ход бе последван от масови уволнения на косовски албанци от държавни предприятия и институции, включително от полицията, училища и университета в Прищина. Медиите на косовските албанци бяха закрити, а образованието на албански език бе прекратено. То бе възстановено през 1994 г.

В отговор на това косовските албанци създадоха неофициална паралелна система на образование на албански език.

Протестирайки срещу политиката на сръбския режим, десетки хиляди косовски албанци взеха участие в бунтовете, които избухнаха в началото на 1990-те години. За да спре ескалиращото недоволство, югославската армия изпрати войски, танкове и самолети, а полицейското присъствие в провинцията бе подсилено. До края на февруари повече от 20 души бяха убити в сблъсъците и бе обявено извънредно положение.

През юли 1990 г, след като албанските законодатели в Косово обявиха независимост, Сърбия разпусна събранието на провинцията на фона на продължаващи стачки и демонстрации.

След организирания плебисцит, който не бе признат от Белград, нито от което и да е чуждо правителство, косовският албански интелектуалец и писател Ибрахим Ругова, основател на Демократичния съюз на Косово (ЛДК) бе избран за президент на самопровъзгласилата се Република Косово през май 1992 г.

Напрежението продължи да расте в провинцията през следващите три години.

Изключването на въпроса за Косово от преговорите, които доведоха до сключването на Дейтънското мирно споразумение през ноември 1995 г. подкопа стратегията на Ругова за “пасивна съпротива” и намали доверието към него от страна на радикалите сред косовските албанци, които създадоха нелегалната Косовска освободителна армия (КЛА).

Военизираната сепаратистка групировка възникна през 1996 г., когато пое отговорността за серии от бомбени атентати и нападения в провинцията. КЛА продължи да извършва редовно бомбени атентати през следващите месеци. До лятото на 1998 г. тя контролираше поне една четвърт от провинцията.

Репресии на югославската армия и сръбските сили за сигурност през февруари същата година отслаби КЛА и помогна да възстановяне на сръбския контрол върху по-голямата част от провинцията. Междувременно стотици хора бяха убити и повече от 200 000 души – повечето косовски албанци – бяха принудени да напуснат домовете си.

На 23 септември Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 1199, призоваваща за спиране на огъня и предупреждаваща властите в Белград за възможността да бъдат изправени пред “допълнителни мерки”, ако не прекратят репресиите.

Пред заплахата от въздушно нападение на НАТО над сръбски военни обекти, Милошевич се съгласи няколко седмици по-късно да изтегли част от войските и да разреши мониторингова мисия на ОССЕ да се установи в Косово.

Последвалото примирие се оказа краткотрайно. През декември сърбите потвърдиха, че се убили повече от 30 бойци на КЛА в серия от акции по границата. По-късно същия месец югославската армия и международните полицейски сили за сигурност проведоха съвместна военна акция близо до Подуево, в Северно Косово.

През януари телата на 45 косовски албанци бяха открити в село Рачак, което предизвика възмущунието на международната общност.

Тъй като насилието продължаваше, враждуващите страни бяха призовани в Рамбуйе, Франция за мирни преговори с посредничеството на международната общност през февруари и март 1999 г. Преговорите бяха прекъснати на 20 март, след като сръбските представители отхвърлиха предложеното споразумение, подписано от страна на косовските албанци.

На 22 март пратеникът на САЩ Ричард Холбрук пристигна в Белград в последен опит да убеди Милошевич да приеме споразумението, но напусна сръбската столица с празни ръце.

На 24 март НАТО започна въздушни нападения над Югославия с цел прекратяване репресиите в Косово и прогонване на войските й от провинцията.