Премиерът на БиХ подаде оставка

02/11/2007

Политическата криза в Босна и Херцеговина се задълбочи в четвъртък след решението на Никола Спирич да подаде оставка като председател на министерския съвет на страната.

(АП, ФТ, Индипендънт, Блиц - 02/11/07; АП, Ройтерс, АФП, ДПА, Би Би Си, ЮПИ, АКИ, Фена, Б92, БМРР, Служба на върховния представител - 01/11/07)

Премиерът на Босна и Херцеговина Никола Спирич се обръща към журналистите, съобщавайки за своята оставка в Сараево в четвъртък (1 ноември) [Гети Имиджис]

Премиерът на Босна и Херцеговина (БиХ) Никола Спирич подаде оставка в четвъртък (1 ноември) в знак на протест срещу подкрепените от международната общност мерки, целящи подобряване на функционирането на държавните институции, включително неговия кабинет.

"Подадох моята оставка в босненското председателство," каза пред репортери Спирич, член на Съюза на независимите социалдемократи (СНСД) на премиера на Република Сръбска Милорад Додик.

Той се оттегли от длъжноста един ден, след като Управителният съвет на Съвета за прилагане на мира (СПМ) изрази подкрепата си за реформите, предложени миналия месец от върховния представител Мирослав Лайчак в опит за подобряване на процеса на вземане на решения от централното правителство и парламента на БиХ.

Планът, който словашкият дипломат обяви на 19 октомври, налага промени в правилата за кворум в двете институции, като затруднява блокирането на приемане на решения и закони от министрите и законодателите чрез бойкотиране на заседанията.

Босненските сръбски политици, които често се възползват от тази тактика, реагираха гневно на предприетия от Лайчак ход. Твърдейки, че предложените реформи са противоконституционни и в нарушение на Дейтънското мирно споразумение, което прекрати конфликта в БиХ от 1992-1995 г., те заплашиха, че ще напуснат постовете си в държавните институции.

Лайчак предупреди, че ако мерките не бъдат въведени до 1 декември, ще използва правомощията си като върховен международен администратор в БиХ, за да ги наложи.

Големите държави, заседаващи в Управителния съвет на СПМ и наблюдаващи следвоенното възстановяване на БиХ, заявиха в сряда, че решенията на върховния представител "напълно съответстват на неговия мандат и на Конституцията на БиХ", и призоваха за тяхното бързо изпълнение.

"Единствената цел на тези мерки е да се усъвършенства процесът на вземане на решения в министерския съвет и в парламента, и те са необходими за ускоряване на процеса на реформи," заявиха международните представители в декларация, приета в края на двудневната им среща в Сараево.

Обявявайки мерките миналия месец, Лайчак отбеляза, че през последните 12 месеца са приети едва три закона за реформи. От тях един е бил свързан с европейската интеграция.

Очевидно разгневен от подкрепата на международната общност за върховния представител, Спирич заяви, че неговата намеса прави работата му невъзможна.

"За съжаление дванадесет години след Дейтън Босна и Херцеговина не е суверенна държава," каза той пред журналисти. "Дванадесет години след Дейтън чужденци имат изключителното право да управляват тази държава и аз смятам, че това не е добре за тази държава и за нейните граждани."

Оставката на Спирич означава, че правителството на БиХ сега е с технически мандат, каза Лайчак в четвъртък, като обясни, че кабинетът продължава да отговаря за функционирането на администрацията.

"Решението на Никола Спирич да подаде оставка е негово право и избор, но то не е отговорно действие," каза той. "То няма да успокои настоящата политическа ситуация, но аз очаквам министерският съвет да изпълни изцяло своя технически мандат."

Сегашната политическа криза е най-тежката, пред която страната е била изправена след края на конфликта от 1992-1995 г.

Сръбският премиер Воислав Кощуница се намеси в четвъртък, като призова Лайчак да се оттегли. "Лайчак е отговорен за кризата в Босна," каза сръбският лидер за държавната осведомителна агенция "Танюг". "Естествено ще бъде той да подаде оставка, вместо да разпалва кризата допълнително."

Миналата седмица Кощуница предложи на босненските сърби пълната подкрепа на своята страна за тяхната кампания срещу "откритата заплаха" за интересите им. Твърдейки, че мерките на Лайчак целят премахването на Република Сръбска, той също така намекна, че мерките са част от антисръбски заговор, имащ за цел предоставяне на независимост на Косово.

В отговор петима западни посланици в Белград внесоха официални протести в сръбското външно министерство във връзка с позицията на страната по босненската политическа криза, предупреждавайки за опитите да се обърже процесът на определяне на статута на Косово с бъдещето на БиХ.