Липсата на официални данни и професионални умения помага на перачите на пари в Сърбия

23/10/2006

Може да има закони, но липсата на съгласувани и надеждни данни възпрепятства сериозно борбата с икономическите престъпления в Сърбия, посочва доклад на ОССЕ.

От Георги Митев-Шантек за Southeast European Times от Белград -- 23/10/06

Сръбското вътрешно министерство е една от институциите, борещи се с икономическите престъпления. [Гети Имиджис]

Макар Сърбия да е увеличила усилията си в борбата с прането на пари и свързаните с това престъпления, тези усилия се възпрепятстват от неадекватното управление на информацията и проблемите със събирането на данни, посочва Мисията на ОССЕ в страната в представен този месец доклад.

Всяка правителствена служба, която трябва да е звено в борбата с подобни престъпления - от митническата агенция до прокуратурата - си има отделен метод за записване на данните. Тези бази данни са несъвместими, поради което е невъзможно да се проследи пътят на парите, се казва в доклада, озаглавен "Пране на пари и основни престъпления в Сърбия през 2000-2005 г.".

Проучването е изготвено съвместно с Изследователския институт на ООН по междурегионална престъпност и правосъдие и с подкрепата на Държавния департамент и Министерството на правосъдието на САЩ. Авторите са Петрус ван Дюйн, професор по наказателно право в Университета в Тилбург, и Стефано Донати, съветник по промишлени престъпления към мисията на ОССЕ в Белград.

Несъответствията във воденето на счетоводството пречат на проследяването на икономически и финансови закононарушения," се казва в доклада. Затова е трудно да се оцени обемът и въздействието на икономическите престъпления или да се посочат тези области, в които са концентрирани подобни престъпления.

Проблемите с данните допълнително се усложняват от липсата на професионален опит, се казва в доклада. Служителите са малко на брой, не разполагат с достатъчно техническо оборудване и нямат необходимите познания да се справят с умели престъпници и сложни схеми за измами.

Според Ван Дюйн и Донати една от възможните хипотези е, че сивата икономика е значителна и до голяма степен се базира на чуждестранни пари. Официалната статистика сочи, че ежегодно сръбските домакинства харчат около 600 млн. евро над общите приходи на населението и властите не могат да обяснят тази разлика.

Основните участници в икономическите престъпления могат да насочват финансовите си средства към някой "данъчен рай", като Кипър, смятат авторите на доклада, но посочват, че поради липсата на данни това не може да се докаже.

Кипър бе любима дестинация за изнасяне на пари от Сърбия по времето на Милошевич. Макар и страната да има сравнително малка и базирана на услугите икономика, данните за транзакциите показват, че тя е голям износител на стоки за Сърбия - по-голям от Русия, страната, от която Сърбия внася всичкия си суров нефт и природен газ. Само през 2004 г., според информация от Националната банка на Сърбия, Кипър е изнесъл за Сърбия стоки за 585 млн. евро. Според Статистическото бюро тази сума е 33 млн. евро, докато кипърската статистика сочи едва 1,4 млн. евро.

Дори да се отчетат различните методи на класификация, според изследователите несъответствията остават твърде големи. Кипър също е определено най-големият инвеститор, който е налял в икономиката 66 млн. евро през 2005 г. Макар и да не могат да докажат това, изследователите на ОССЕ предполагат, че движещата сила са изпраните пари.

Подобряването на професионалните умения и базите данни са на първо място в списъка от препоръки в доклада. Други препоръки включват използването на по-добър метод на анализ и осигуряване на адекватен брой служители, които да поемат работното натоварване.

Правителството изпраща смесени сигнали за решимостта си да се справи с тези въпроси. Представители на вътрешното министерство отказаха да изпратят участници в експертната група по този въпрос, както постъпи и прокуратурата. Представителите на Агенцията по приватизация отмениха участието си в деня на дискусиите.