Спорът за Пиранския залив все още пречи на хърватско-словенските отношения

06/03/2006

Хърватия и Словения все още се опитват да постигнат споразумение по спорната си морска граница в Пиранския залив. Ако преките преговори не доведат до споразумение, въпросът може да бъде отнесен към международен съд.

От Кристина Чук за Southeast European Times от Загреб -- 06/03/06

"Хърватия трябва да намери условия за изграждане на стабилни и добри отношения със Словения и търсенето на международно решение вероятно е единственият оптимален начин," каза премиерът Иво Санадер. [Гети Имиджис]

Вече повече от десетилетие Хърватия и Словения не могат да решат спора си за част от Адриатическо море, свързваща двете страни. Морската граница в Пиранския залив, който хърватите наричат залив Савудрия, все още не е определена и периодично избухват спорове за правата на риболов.

Проблемът е завещан още от времето на Югославия, когато морската граница изобщо не е била ясно определена. Макар че лидерите на Словения и Хърватия подписаха споразумение през 2001 г., хърватската общественост категорично се противопостави на това споразумение и то така и не бе ратифицирано от парламента.

Миналата есен словенското правителство създаде екологична зона край бреговете си, което накара Загреб да се оплаче, че е нарушен суверенитетът му. Според словенския премиер Янез Янса страната му има право на териториални води на разстояние 12 мили от бреговата си ивица и неограничен достъп до международни води.

Загреб обаче категорично отхвърли тези претенции. "Няма да разрешим на словенски рибари да ловят риба в хърватската част на Пиранския залив," каза премиерът Иво Санадер, като добави, че правителството му ще "направи всичко, за да избегне инциденти".

Хърватия каза, че или ще потърси международен арбитраж, или ще отнесе въпроса към Международния съд в Хага или към Съда по морско право в Хамбург.

"Словения не може да бъде враг на Хърватия; точно обратното, Словения е естествен съюзник, защото и двете страни произхождат от бивша Югославия. Хърватия трябва да намери условия за изграждане на стабилни и добри отношения със Словения и търсенето на международно решение вероятно е единственият оптимален начин," каза Санадер.

Словенският президент Янез Дърновшек каза, че двете страни ще се опитат да постигнат споразумение чрез преки преговори, но ще се обърнат към международната общност, ако този процес се провали. Въпросът трябва да се реши, преди Словения да поеме председателството на ЕС през 2008 г., каза той.

Фактът, че Словения е член на ЕС, а Хърватия е кандидат за членство, допълнително усложнява спора. Като намекват, че Загреб се нуждае от подкрепата на съседката си, словенски ръководители посочват, че правата на риболов в Пиранския залив са свързани с правилата на ЕС, и обвиняват Хърватия, че бави изпълнението на изискванията на ЕС в тази област.

"Хърватско-словенските отношения не могат да навредят на преговорите на Хърватия с ЕС," твърди Санадер.

През февруари еврокомисарят по разширяването Оли Рен каза, че двете страни, а не Брюксел, трябва да уредят спора. Макар че Европейската комисия (ЕК) може да помогне в процеса на преговорите, каза той, тя не може да предложи решение и не може да даде мнение по въпроса.

"Убедени сме, че правилно функциониращ режим на риболовните зони може значително да намали броя на инцидентите. Но страните трябва да се опитат да намерят решение заедно," добави той.