Хърватия може да напусне Движението на необвързаните страни

11/08/2008

На хърватските лидери предстои да вземат трудно решение. Движението на необвързаните страни помогна на Загреб да спечели място в Съвета за сигурност. Но сега страната, която ще стане членка на НАТО, обмисля да се оттегли от организацията, основана от Тито.

От Наташа Радич за Southeast European Times в Загреб - 11/08/08

Движението на необвързаните е политическо движение, в което понастоящем доминират Куба и Иран [ДНС]

Хърватия, която заедно с Албания, получи покана от НАТО на срещата на върха в Букурещ през април и ще се присъедини към Алианса до средата на 2009 г., може да се наложи да прекрати членството си в противоречивата световна организация Движение на необвързаните страни (ДНС).

Въпреки че едното членство не изключва другото, съществува потенциален конфликт на интереси. ДНС е политическо движение, в което в момента доминират Куба и Иран. Хърватия досега има статут на наблюдател. Босна и Херцеговина и Сърбия имат същия статут, тъй като бившите югославски републики се дистанцираха от блока на бившия югославски президент Йосип Броз Тито след разпадането на страната.

През 2006 г. обаче хърватският президент Стипе Месич присъства на срещата на високо равнище на ДНС в Хавана. Присъствието му предизвика много негативни реакции в Хърватия, както и в ЕС и в Съединените щати.

Според неговите съветници Месич не отиде в Куба само за да потвърди, че Хърватия все още споделя ценностите на "неутралитета" и "мирното съвместно съществуване", а и за да започне процес на лобиране, който да помогне на Хърватия да спечели статут на непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Ако Хърватия можеше да получи гласовете на страните от ДНС, както в крайна сметка стана - тогава мястото й в Съвета за сигурност щеше да бъде гарантирано.

Хърватският президент Стипе Месич присъства на срещата на високо равнище на ДНС в Хавана през 2006 г. [Гети Имиджис]

Но това постижение прави напускането на ДНС още по-трудно за ръководството, тъй като страните от ДНС имаха големи очаквания по отношение на двугодишния мандат на Хърватия в Съвета за сигурност.

Със своите 188 страни-членки, най-вече от Африка, Азия и Латинска Америка, ДНС е огромна организация. Тя се различава от другите подобни световни организации, тъй като няма действително ръководство, нито конституционни документи или йерарахия. Повече от две-трети от членовете на ООН са също и членове на ДНС. Малта и Кипър членуваха в ДНС до 2004 г., когато станаха и членки на ЕС. Оттогава те напълно са се оттеглили от организацията.

Оттеглянето на Хърватия би било много символична стъпка. В крайна сметка именно Тито основа ДНС през 1955 г. Той бе инициатор на първата й среща на високо равнище през 1961 г. и бе първият генерален секретар на организацията. Заедно с приятели от неутрални страни по време на годините на Студената война, най-вече бивши колонии и т.н. страни от Третия свят, Тито реши да сформира политически блок, който да се състои от страни, непринадлежащи нито към НАТО, нито към Варшавския договор. Идеята му бе незабавно приветствана от президентите Джавахарлал Неру - на Индия, Джамал Абдел Насър - на Египет и Сукарно - на Индонезия.

След падането на комунизма, организацията изглежда се превърна в антизападен и по-специално в антиамерикански клуб. На срещите й основно се заклеймява политиката на Вашингтон. Така се компрометира неутралитета на организацията, който е една от нейните ценности в устава й. Според някои това не е нищо ново. Тито в крайна сметка направи всичко възможно, за да привлече страни от Третия свят и оспорвани лидери често присъстваха на срещите й.

В момента на разпадането й бивша Югославия ръководеше институцията. Месич от Хърватия и неговият словенски колега, починалия Янеш Дърновшек, председателстваха среща на върха на ДНС, независимо че двете републики се канеха всяка да поеме по свой път. Белград междувременно бе домакин на среща на върха на ДНС през 1989 г., когато съобщенията в медиите се съсредоточиха главно върху либийския лидер полковник Кадафи, който пренощува в палатка и доведе няколко арабски камили, които по-късно подари на зоопарка в Белград.

Движението на необвързаните страни бе основано от тогавашния югославски президент Йосип Броз Тито. [Архив]

Будимир Лончар, дългогодишен дипломат и съветник по външната политика на Месич бе първият поддръжник на идеята да се използва ДНС за подкрепа за кандидатурата на Хърватия за Съвета за сигурност. Той твърди, че членството в ДНС не противоречи на членството в НАТО. "Движението оцеля дори след Студената война, а това показва, че то е политически уместно не само за своите членове, но и за ООН", заяви той за "Ютарни Лист".

Иво Банач, професор в Университета Йейл и председател на клона на Хелзинкския комитет в Хърватия, споделя това мнение. Той съветва официалните представители на Хърватия да запазят статута на страната на наблюдател. "Това означава, че не трябва да гласувате и да решавате, но че имате добра позиция за лобиране за вашите цели", твърди Банач.

Досега президентът и премиерът не са дали признаци, кога Хърватия ще направи своя ход. Политическите анализатори междувременно предлагат, че е по-мъдро да не се предприема нищо до края на следващата година. Хърватия ще влезе в НАТО през първата половина на 2009 г., а членството й в Съвета за сигурност ще приключи до края на същата година. След това страната може да реши дали две членски карти са прекалено много.