Сделката за газопровода очертава сложната регионална роля на Гърция

02/06/2008

Гърците често чувстват, че популярността на страната им в региона не води до дипломатическо преимущество. Стремежът към влияние може би е един от ключовите фактори зад решението на администрацията да се присъедини към "Южен поток".

От Христос Рингас за Southeast European Times в Атина -- 02/06/08

Гръцките медии очертаха значението на газопровода за осигуряване на стретегическа позиция на Гърция в региона. [Гети Имиджис]

Споразумението за газопровода "Южен поток", което бе подписано между Гърция и Русия в края на миналия месец, бе посрещнато с ентусиазъм в страната. Всекидневниците в Гърция публикуваха обширни материали, очертавайки значението на газопровода за гарантирането на стратегическата позиция на Гърция на Балканите.

То може обаче да отвори кутията на Пандора по отношение на трансатлантическата дипломация. Макар че от Държавния департамент на САЩ нямаше официална реакция, гръцките медии съобщават за неофициални коментари, които загатват за извество безпокойство. Много експерти смятат,че "Южен поток" има потенциала да заздрави руското господство при доставките на природен газ, прехвърляйки го в Западна Европа през Гърция.

Администрацията на Костас Караманлис се опита да заздрави връзките си със Съединените щати. Защо тогава гръцките политически лидери настояват толкова много за осъществяването на "Южен поток"?

По-рано този месец гръцкият министър на развитието Христос Фолиас заяви пред местната преса, че отношенията между Гърция и Съединените щати не са се обтегнали вследствие на подписването на споразумението за "Южен поток". "Между нас няма никакви различия, нито напрежение в отношенията. Ние сме абсолютно съгласни със Съединените щати, че целта е да не се създава монопол или ситуации на един-единствен доставчик. Ако зависите от един източник, тогава сте обречени от самото начало," заяви Фолиас.

Kaраманлис спомена проекта "Южен поток" като "принос за енергийната ефективност на нашата страна и на Европа... включен в нашата обща политика за разнообразяване на енергийните източници, превръщайки Гърция във важен център за енергийни ресурси. При избора си в областта на енергетиката Гърция взема преди всичко предвид енергийната сигурност на нашата страна, както и тази на нашите европейски партньори чрез взаимноизгодно сътрудничество между доставчици, транспорт и потребители на енергия."

Руският президент Владимир Путин (вдясно) и гръцкият премиер Костас Караманлис провеждат пресконференция след подписването на споразумението за разширяване на предложения руско-италиански газопровод "Южен поток" на гръцка територия. [Гети Имиджис]

Вътрешният и външен дневен ред на Гърция също изигра своята роля. Дългоочакваното споразумение бе постигнато по време на труден период за правителството. Сега по време на втория си мандат администрацията на Караманлис е изправена пред много сложни проблеми особено от началото на годината.

Тя също понесе и удара на секс скандала, в който бе замесен Христос Захопулос, бивш генерален секретар на Министерството на културата. Захопулос е имал контрол върху разпределянето на големи суми от фондовете на ЕС и от вътрешни средства и е бил главен преговарящ на администрацията в кампанията за връщането на мраморите от Елгин. През декември обаче видеозапис на сексуалните му контакти с негова сътрудничка го принуди да подаде оставка. Скоро след това той направи опит за самоубийство, скачайки от балкон.

Цялата трагична сага осигури материал на медиите в продължение на месеци, а рейтингът на правителството спадна. Партия "Нова демокрация" сега има много малка преднина пред главния си съперник ПАСОК.

На фронта на вътрешната политика администрацията среща трудности при осъществяването на главната реформа на системата за социално осигуряване. Усилията й предизвикаха стачки в различни сектори, на които заложник бе икономиката в продължение почти на месец. Засегнати бяха всички сектори от фондовия пазар до електроснабдяването.

В областта на външните работи междувременно проблем номер едно бе спора за името с Македония. Oтдавнашният спор се разгоря отново, докато НАТО се подготвяше за срещата си на върха в Букурещ, където три западнобалкански страни се очакваше да получат покани за членство в НАТО. Върху Атина и Скопие бе оказан силен натиск да сключат споразумение, но усилията се оказаха безплодни. Гърция използва правото си на вето в НАТО, но това в известен смисъл я постави в изолация.

Според гърците тяхната позиция в региона е такава, че те представляват доминираща сила в политическо, икономическо и военно отношение. Те смятат обаче, че тази сила не е отразена в областта на международната дипломация, нещо, което дразни средностатистическия гръцки гражданин. През годините различните администрации трябваше да модифицират позициите си по много въпроси, включително и по спора с името.

Много стачки бяха проведени срещу плана на правителството за реформата в социалното осигуряване. [Гети Имиджис]

Гърция е пълноправна членка както на НАТО, така и на ЕС. Но мнозина в страната чувстват, че не получават подкрепата, която биха искали да имат от своите съюзници. Правителството междувременно желае да демонстрира пред гласоподавателите, че ефективно се грижи за националния интерес. Неколкократно разочарована от дипломацията Гърция се е налагало да протегне ръка в алтернативни посоки, които биха й осигурили така необходимото международно признание на нейния геополитически статут.

Появи се възможност в енергийния сектор. Повишаването на цените на петрола, заедно с увеличеното търсене от Азия, накара страните да се замислят сериозно за енергийното си бъдеще. Нещо повече, петролът не е единственият застрашен ресурс. Бившият Съветски съюз има огромни ресурси от природен газ и от вода, която според много анализатори е следващата промишлена стока.

Руският лидер Владимир Путин не закъсня да изтъкне енергийните активи на страната си и да напомни на света, че Москва все още е ключов геополитически играч. Дмитрий Медведев, който ръководеше "Газпром" по времето, когато бе дадено началото на "Южен поток", сега наследи Путин като президент.

Русия отрича, че "Южен поток" цели да конкурира газопровода "Набуко", който ще транспортира каспийски нефт на Запад през Турция и Източна Европа. ЕС, който се стреми да разнообрази енергийните си източници, заяви, че "Набуко" има най-голям приоритет. Въпреки това реализирането на проекта не отбелязва напредък и много анализатори го обясняват с конкуренцията на "Южен поток". Критиците междувременно посочват високата стойност и други потенциални проблеми на проекта, подкрепян от Москва. Те твърдят, че политиката, а не икономиката е движещата сила зад него.

Въпреки това за гръцките лидери газопроводът, подкрепян от Москва, предлага на Атина шанса да има своя собствена роля. Това е вторият газопровод, в който Гърция ще участва. Другият е проектът Турция-Гърция-Италия (ТГИ). Планира се той да бъде завършен през 2012 г. с капацитет от 11,5 милиарда кубически метра годишно.

Между "Южен поток" и ТГИ, Атина може сега да разполага със средство за придобиване на по-силна геополитическа позиция, която тя желае толкова силно. Вътрешните анализатори смятат, че сега Гърция има два коза в картите си.