Македония се озова в мътни води след срещата на върха на НАТО

21/04/2008

Надеждите на Македония за интеграция в НАТО и ЕС зависят от компромис с Гърция и от изпълнението на осем условия, поставени от Брюксел. Но поради политическата несигурност сега в страната, напредъкът и на двата фронта може да се забави.

От Зоран Николовски за Southeast European Times в Скопие – 21/04/08

Македонци развяват знамена по време на протест миналия месец в Скопие срещу възможна промяна на името . [Гети Имиджис]

След първоначалния шок и изненада от това, че страната не получи покана за членство в НАТО сега македонците се подготвят за избори на 1 юни. Премиерът Никола Груевски реши да приеме предложението на Демократическия съюз на албанците (ДСА) за предсрочни парламентарни избори. Той заяви, че иска нов мандат и по-стабилен състав на парламента, като по този начин да се решат проблемите, които мнозина очакват, че ще се увеличат до лятото.

Този ход обаче предизвика критики, като някои смятат, че изборите могат просто да отвлекат вниманието от главния проблем - решаването на спора с Гърция за името. Разногласията не само попречиха на Македония да получи покана за НАТО на срещата на върха в Букурещ, но може да повлияе и върху започването на преговорите за членство в ЕС.

В Букурещ лидерите на НАТО бяха единодушни, че ако Атина и Скопие успеят да постигнат компромис, решение за връчване на покана на Македония може да бъде взето на ниво посланици, без да е необходимо да се чака друга среща на върха. На среща с Груевски и с президента Бранко Цървенковски, американският посланик в НАТО Виктория Нуланд призова за решаване на спора с името "в рамките на дни или седмици, а не на месеци". Тя призова Скопие да "използва момента" и да се опита да постигне компромис, докато вниманието на НАТО все още е насочено върху проблема.

По време на дълъг дебат за разпускането на парламента обаче опозицията в лицето на социалдемократите обвини Груевски, че обръща гръб на съюзниците и че вместо това решава да води политическа битка вътре в страната. В изявление пред депутатите Цървенковски каза, че той и Груевски са били единодушни за необходимостта от компромис с Гърция и че са отишли в Букурещ готови да приемат името Република Македония (Скопие) - което бе последното предложение на посредника на международната общност Матю Нимец.

Във всеки случай перспективите на Македония за интеграция както в НАТО, така и в ЕС, сега изглеждат усложнени от няколко фактора.

Американският посланик в НАТО Виктория Нуланд (вляво) и македонският премиер Никола Груевски на пресконференция след срещата си. [Гети Имиджис]

ЕС постави осем условия, които Македония трябва да изпълни, ако иска Европейската комисия (ЕК) дори да обсъди началото на преговорите. Но сега, когато изборите са насрочени за юни, ще бъде трудно тези условия да се изръбвят преди септември, когато ЕК ще публикува докладите си през септември. Ново правителство може да бъде сформирано едва в средата на лятото.

Междувременно, с разпускането на парламента възможностите за по-нататъшни преговори с Гърция намаляват. Сега правителството функционира технически, с ограничени компетенции и забрана за вземане на важни решения. И макар че Вашингтон силно подкрепя интеграцията на Македония, Съединените щати могат да отклонят вниманието си от Балканите с наближаването на собствените им президентски избори.

Членството в НАТО се смята от мнозина не само за важен рубеж, но и за решаващ фактор за стабилността на Македония. Макар че етническият конфликт от 2001 г. се уталожи чрез Охридското споразумение, в страната все още трябва да се работи за постигането на мултиетническа демокрация. Институциите остават нестабилни, а несигурността по отношение на перспективите за членство не благоприятстват слабата македонска икономика. Страната има търговски дефицит от 113 милиона евро, растяща инфлация и безработица около 35 %.

Необходимо е увеличаване на чуждестранните инвестиции, за да се решат тези проблеми, но събитията след срещата на върха в Букурещ със сигурност не правят Македония по-привлекателно място за инвеститорите. Икономическите и институционалните проблеми може да се окажат благодатна почва за поява на национализъм особено след независимостта на Косово. Границата между Македония и Косово не е маркирана и групировки, които са за отделяне, може да се почувстват окуражени от развитието на събитията в региона.

"Ако Македония не влезе в НАТО сега, трябва да ви кажа, че сериозно се съмнявам, че вашата страна ще продължи да съществува след едно десетилетие", предупреди Едуард Джоузеф от Международната кризисна група в интервю на 21 март. "Аз съм сериозно загрижен, тъй като македонската идентичност е сериозно застрашена от съседи, за които се страхувам, че имат "тъмен" дневен ред."

Опозиционните социалдемократи и либералдемокорати напускат заседанието на парламента на 12 април след гласуването на предложение за разпускане на парламента в Скопие. [Гети Имиджис]

Премиерът на Албания Сали Бериша също изрази загриженост, че в Македония може да настъпи радикализация, ако страната остане извън НАТО. "Въпросът с името е въпрос, който трябва и може да бъде решен", заяви той наскоро пред Би Би Си.

Изборите в Македония се очаква да бъдат много оспорвани и придружени с горчива и поляризираща реторика. Дебатът за разпускането на парламента показа какво може да се очаква, особено с обвиненията на социалдемократите срещу управляващата ВМРО-ДПМНЕ, че "е предала" Македония. Опозицията също твърди, че администрацията на Груевски се готви да фалшифицира изборните резултати, тъй като управляващата партия не позволи да бъдат гласувани някои ключови избирателни закони, включително назначаването на нов председател на Държавната избирателна комисия и разпоредби за равен достъп до държавните медии.

Поради объркването, настъпило сред македонците вследствие на ветото на Гърция и тревоги за етническо напрежение у дома, за политиците може да се окаже трудно да избегнат заиграването с националистическите чувства.

"Имам чувството, че и двата политически лагера в Македония ще се конфронтират, за да доказват кой е по-голям патриот и кой е по-малък, а това е абсолютно маловажно в момента", твърди Таня Каракамишева, професор по право в Скопския Университет. "Важно е да бъдем в крак с Европа."