Мунгиу: Искам моите герои да изглеждат като хора от улицата

14/04/2008

Румънският режисьор Кристиан Мунгиу спечели "Златната палма" в Кан с филма си "4 месеца, 3 седмици и 2 дни". В интервю с кореспондентката на SETimes Алина Бандила, Мунгиу обсъжда своя подход към филмовото изкуство и реакцията си към успеха на своя филм по света.

От Алина Бандила за Southeast European Times в Букурещ – 14/04/08

Румънският режисьор Кристиан Мунгиу. [Гети Имиджис]

Southeast European Times: Измина почти една година, откакто спечелихте престижната награда в Кан. Оттогава се писа много. Какво стои зад всички тези суперлативни оценки?

Кристиан Мунгиу: Някои разумни хора. Надявахме се много да създадем емоционален филм, който те държи до края и се надявахме, че след като видях този филм, хората ще започнат да мислят по друг начин за нещата, които са видели във филма.

SETimes: Как приехте новината, че филмът не бе номиниран за "Оскар" за най-добър чуждестранен филм? Решението изненада ли ви?

Mунгиу: Да.

SETimes: Надявахте ли се на нещо друго?

Mунгиу: Имахме изключително благоприятни отзиви в Щатите и съжалявам, че не мога лично да благодаря на всички онези, които писаха за филма - не защото ни похвалиха, а защото бяха искрени. И това създаде известни очаквания. Без да имаме никакъв опит по отношение на наградите "Оскар", надявяхме се, че отношението в пресата ще съответства на отношението сред членовете на Академията. Но това не стана и аз уважавам решението им. Ако това е решението на всички 6000 членове на Академията, аз нямам какво да добавя. Само ще отбележа, че имаме много различни вкусове.

SETimes: Миналата година в Румъния вашият филм бе на първо място сред румънските филми и на трето сред всички филми, показани по кината в нашата страна. Как американската публика посрещна този филм?

Mунгиу: На прожекциите, на които присъствах, почувствах, че филмът се възприема съвсем точно според това, което искахме да кажем чрез него. Той бе разбран като сюжет, като емоции, като филм, който повдига въпроси. За щастие той не бе възприет като политически филм с послание "за" или "против" абортите. Филмът бе създаден с намерението да внуши нещо много повече от абортите по време на комунизма.

Сега, когато вече не съм там, наистина се радвам, че много прожекции, както ми съобщават, протичат при пълен салон. Много хубаво е, че румънски филм се прожектира при пълни салони в Съединените щати, филм, чийто бюджет е под 1 милиона долара и в който не участват звезди от Холивуд.

Американската публика само две седмици след премиерата на 25 януари бе много по-многобройна от румънската публика, която имаше възможност да види филми по кината от септември 2007 г.

В Румъния има само 30 киносалона. Не съм разочарован от румънската публика на моя филм. Абсолютно изключено е за нас да можем да съберем 75 000 души на филм при съществуващите условия в Румъния. Ако погледнете статистиката за посещаемостта на румънските филми през последните пет години, най-гледаният е събрал около 15 000 до 20 000 зрители.

SETimes: Щеше ли публиката да бъде същата, ако не беше наградата?

Румънският режисьор Кристиан Мунгиу представя своите награди за "Най-добър режисьор през 2007 г." и "Най-добър филм за 2007 г." за филма си "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" на европейския филмов фестивал в Берлин. [Гети Имиджис]

Mунгиу: Очевидно е, че без "Златната палма", съдбата му щеше да бъде различна.

SETimes: Ами вие? Как гледате вие на този филм?

Mунгиу: Когато правя филм, опитвам се да го направя колкото се може по-честно, а крайната ми цел е сюжетът да се развива така, както смятам, че е най-добре, за да бъда доволен, когато го гледам.

SETimes: И доволен ли сте?

Mунгиу: Напълно, и имам чувството, че няма нещо във филма, което бих могъл да направя по-добре. Смятам, че всяко решение, дори онези, които трябваше да взема мигновено, са ценни за филма. Това не ми се случва често. Засега все още живея с чувството, че повечето от решенията ми са правилни и полезни за филма.

SETimes: Въпреки че не получихте признание от Американската филмова академия, вие получихте наградата за "Най-добър чуждестранен филм" от Европейската филмова академия. Можем ли да говорим за битка между различните култури?

Mунгиу: Не смятам, че съществува битка, а по-скоро става въпрос за различни вкусове и различни начини на възприемане. В Америка се правят много и различни филми. Несправедливи сме по отношение на толкова много хора, които правят големи филми, които гледаме с удоволствие.

За нас е много важно да има какво да кажем, да имаме гледна точка, ваша история и да бъдем много честни във вашия дамарш, независимо от финансовите резултати от филма. Това не са филми, направени с оглед на касовия успех. И затова те изглеждат напълно различни в сравнение с някои филми, чиято основна идея е, че успехът се измерва с касовия успех.

Обикновено се създава звездна система, която се използва и съответния имидж се подава на хората. В това няма нищо лошо; ние просто оценяваме нещата различно. Защото това е моята представа за истината - аз искам моите герои да изглеждат като хора от улицата. Но не е правилно да се каже, че съществува битка. Не може да има никаква битка. По отношение на филмовата индустрия, по отношение на парите и и глобализацията на интересите, американското превъзходство бе установено отдавна.

SETimes: Вашият филм обаче се радва на придобивките на най-последователната и успешна рекламна кампания, правена някога за румънски филм.

Mунгиу: Смятам, че филмът, който човек прави, заслужава да стигне до колкото се може повече хора. За да стане това, той трябва да се възползва от най-изобретателните, неконвенционални и честни промоционални методи. Нямам нищо против промоцията, дотолкова, доколкото тя не променя филма. Но не приемам компромиса, свързан с включването на актьор, в когото не вярвам, само защото хората го познават; правя филма си по начин, който смятам за най-добър. И очевидно, накрая правя всичко възможно, за да го рекламирам.

За нас, чрез всичкия този маркетинг, приоритетът бе не да имаме касов успех в Румъния, тъй като няма такова нещо. Промоцията на моя филм в Румъния струваше по-скъпо, отколкото сумата, която платиха 70 000 зрители. И така, нямаше никаква печалба. Искаме филмът да се гледа от колкото се може повече хора. Това е разликата. Опитвам се да създам някакъв вътрешен конфликт за хората, които са гледали филма. Това е целта ми, а не да броя колко пари съм спечелил в Румъния. Нямам шанс. Радвам се, че филм, в който са инвестирани по-малко от 1 милион долара, досега е спечелил 7 милиона долара в целия свят, тъй като бе показан в много градове в Европа, Америка и Азия. Това означава, че посланието е било ясно. Това е филм, който макар и независим, има какво да внуши.

SETimes: Какво следва?

Mунгиу: Преди всичко трябва да довършим другите филми от серията, наречана "Мемоари от Златния век", което вероятно ще ни отнеме около една година. Има още шест епизода, всеки около 30 минути, които или ще бъдат обединени в един много дълъг филм или в два по-кратки. Едва след това ще можем да се запитаме какво да правим после. След като свършим проекта, надявам се да имам време да помисля за следващия си авторски филм, на който ще бъда и режисьор и сценарист.