Заражда ли се глобална криза?

27/08/2007

Условията за финансови сътресения са назрели, но умелата координация на политиката може да помогне за предотвратяването на значителни катаклизми в световната икономика, пише икономистът и бивш министър на финансите на Румъния Даниел Даяну.

От Даниел Даяну за Southeast European Times в Букурещ – 27/08/07

Финансовите сътресения могат да доведат до глобална икономическа рецесия или до забавяне на икономическия растеж, което ще нанесе тежък удар върху бизнеса, промишлеността и услугите в много страни. [Гети Имиджис]

Мнозина огласяват тревогата си по отношение на състоянието на финансовите пазари. Дори някои водещи банкери изразиха подобна тревога. Финансовите сътресения могат да предизвикат глобална икономическа рецесия или забавяне на икономическия растеж, което ще нанесе тежък удар върху бизнеса, промишлеността и услугите в много страни. Една криза би могла да взриви самите финансови пазари, или тя би могла да бъде предизвикана непряко от силно сътресение като драматичното покачване на цената на петрола преди няколко десетилетия.

Историята предлага красноречиви примери в това отношение. Така например по време на войната във Виетнам, Съединените щати отслабиха монетарната си политика, за да финансират големи бюджетни дефицити, предизвикани от войната. Резултатът беше двуцифрена инфлация. Допълнителната ликвидност инжектирана в американската икономика означаваше излишък от ликвидност за световната икономика и понижаващи се лихвени проценти на световните капиталови пазари.

Много развиващи се икономики тогава успяха евтино да финансират големи външни дефицити дори при отрицателни действителни лихвени проценти. Щом Пол Волкър оглави Федералния резерв обаче, монетарната политика се промени драстично. Мисията му бе да намали инфлацията и тази цел означаваше силно затягане на монетарната политика и по-специално рязко повишаване на лихвените проценти. Това повишаване доведе и до по-строги условия за кредитиране на международните пазари.

Много страни, особено в Латинска Америка, бяха взимали кредити при плаващи лихви. Обратът във валутната политика на САЩ ги свари неподготвени и много страни се оказаха неспособни да погасят външния си дълг. Облигациите "Брейди" са наследство от този период. Накратко, този епизод показва влиянието, което може да окаже всеки обрат в политиката на Съединените щати върху останалите страни в света. Ходовете в американската политика могат да доведат до големи промени в целия свят. Когато тези промени са положителни, почти всички са доволни, но когато са негативни, мнозина са нещастни.

Друг типичен случай е кризата в Югоизточна Азия по време на втората половина на миналото десетилетие. Икономиките в Югоизточна Азия бяха подтикнати от международните финансови институции и частните кредитори, като големи банки, да отворят своите капиталови сметки като начин за финансиране на растящото потребление и потребностите си от инвестиции. Това отваряне обаче бе направено преждевременно по време, когато повечето местни валути бяха вързани за американския долар.

Дефицитът по текущата сметка нарасна под натиска на разширяващия се неправителствен кредит и прекаленото вземане на кредити се превърна в норма на поведение. С промяната на отношението към пазара, настъпи масивно изнасяне на капитали и регионът бе обхванат от финансов хаос. Азиатските икономики от горчив опит установиха, че трябва да разчитат повече на себе си и да създадат резерви, за да се защитят от бъдещи проблеми. В сравнение с Латинска Америка, Азия се оказа по-устойчива и способна да възстанови икономиката си. Твърди се, че това се дължи на по-силен производствен капацитет, дисциплина в бюджетната политика и разнообразна ориентация по отношение на износа.

През 1998 г. имаше още един срив - този път в Русия. Вина за това имаха многобройните краткосрочни кредити на правителството и твърдият обменен курс. По ирония на съдбата сривът на рублата позволи на икономиката да се възстанови след това. Русия също имаше полза и от повишаването на цените на петрола, което увиличи неимоверно шансовете й за стабилен икономически растеж.

В Централна и Източна Европа икономическият ръст може да бъде спрян и поради огромните дефицити по текущите сметки. [Архив]

Друг подобен пример е епизодът, свързан с управлението на дългосрочни кредити от хеджов фонд с висока експозиция към развиващи се икономики. Сривът на този хеджов фонд през 1998 г. разтревожи мнозина на Уолстрийт и принуди Федералния резерв да проведе дискретна, непряка спасителна опирация.

Цитираните примери и други подобни са свързани със специфични явления на световните финансови пазари, с глобализацията като цяло. Когато дисбалансът нарасне и националните политики станат по-малко благоразумни, когато критериите за отпускане на кредити станат прекалено либерални, кризите на местно равнище могат да се разраснат. Съществуват ли някакви признаци, че се заражда още един подобен период на сътресения?

Разбира се, някои явления дават храна за размисъл. През това десетилетие Съединените щати поддържат сравнително голям външен дефицит. Чужденци купуват все по-голямо количество активи, доминирани от САЩ, понякога само за да подкрепят долара и за да избегнат големи загуби на капитал. Макар че лихвените проценти бяха повишени от Федералния резерв и от ЕЦБ през последните две години, на глобалните финансови пазари все още съществува излишък от ликвидност. Този излишък доведе до разпространение надценяването на групи активи по света.

Всъщност неотдавнашното затягане на монетарната политика може да се обясни със страха, че прекомерната ликвидност ще доведе до възраждане на инфлацията. Бен Бернанке наскоро предположи, че инфлационният натиск може да е намалял в американската икономика, но десетгодишните доходи от американските облигации (около 5 %) сочат промяна в дългосрочните очаквания. Това означава, че периодът на ниски лихвени проценти е приключил.

И тук именно се състои голямата политическа дилема за централните банки. По-високите лихвени проценти предизвикват проблеми за онези, които имат големи дългове. През последните години значително се увеличават кредитите и изкупуването на дългове става практика. Много рискови авоари "пакетирани" от инвестиционните банки се придобиват от частни взаимни фондове. Което е още по-лошо, рейтинговите агенции също се включват в играта, като осигуряват изключително високи оценки на това, което нормално би било смятано за "джънк бондс". Затягането на условията за отпускане на кредити има потенциал да разкрие сложни взаимоотношения и да предизвика верижни реакции.

Ако започне масивно изтегляне на капитали, след утоляването на рисковия апетит, много нововъзникващи пазари ще пострадат. Инвестиционните потоци ще намалеят и условията за отпускане на кредити ще се влошат. В Централна и Източна Европа икономическият растеж може да бъде рязко нарушен не на последно място поради огромните дефиците по текущите сметки. Перспескивите на балканските страни за продължително икономическо възстановяване могат значително да се влошат.

За да обобщим: прекомерната ликвидност, масовото взимане на кредити от хеджови фондове, липсата на прозрачност и лошият контрол (по ирония на съдбата това се наблюдава в напредналите страни), подценените рискове, неправилното оценяване на инвестициите и недостатъчно строгите условия за отпускане на кредити създадават условия за нови финансови сътресения. Съществуват обаче основания да вярваме, че глобалната криза може да бъде предотвратена. Най-големият външен дисбаланс се предизвиква от дефицита по текущата сметка на САЩ и неговото финанасиране трябва да бъде улеснено, тъй като доларът е резервна валута. Много развиващи се икономики имат големи резерви и техния обменен курс е по-гъвкав.

Загрижеността, огласена от водещи банкери и високопоставени държавни служители показва, че те осъзнават бъдещите опасности. Накрая обаче, ако трябва да бъде избегната голямата криза, ще трябва също да се координира политиката между големите централни банки и правителствата. `