Пактът, който промени облика на Югоизточна Европа

11/06/2007

Пактът за стабилност за Югоизточна Европа приключва мандата си през февруари 2008 г. и Съветът за регионално сътрудничество ще заеме неговото място. В продължение на осем години Пактът помагаше на региона да тръгне по пътя на стабилизация и растеж.

От Наташа Радич за Southeast European Times в Загреб – 11/06/07

Пактът за стабилност бе подписан през 1999 г. от представители на Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Молдова, Румъния, Сърбия и Македония. [Пакт за стабилност за Югоизточна Европа]

Пактът за стабилност за Югоизточна Европа възникна като всеобхватна стратегия на международната общност за предотвратяване на конфликти в края на 1990-те години. Главните цели на инициативата, представени в Сараево през лятото на 1999 г., не бяха много по-различни от предишните идеи за предотвратяване на конфликти в региона, но Пактът за стабилност предложи и обещаващо ново измерение - икономическо развитие и регионално сътрудничество.

Идеята на Пакта бе проста. Страните от Югоизточна Европа предлагат проекти, които смятат за жизненоважни, както за самите страни, така и за региона като цяло. Те предават документацията на проектите и временния бюджет за тях на администрацията на Пакта за стабилност. След това администрацията намира донори - отделни страни, фондации или международни организации, желаещи да финансират определен проект.

След осем години тясно регионално сътрудничество, Югоизточна Европа е готова за нов "посредник" между страните в региона и международната общност. Новата инициатива - Съвет за регионално сътрудничетво (СРС) ще поеме задълженията на Пакта и ще бъде напълно автономен при вземането на решения. Съветът ще си сътрудничи с европейските институции на равни начала. Официалното предаване е насрочено за февруари 2008 г.

Свободна търговия в региона

През годините, Пактът бе критикуван от регионалните участници, което наложи необходимостта от промяна. Според някои Пактът за стабилност е проявавал по-голям интерес към приоритетите, поставени от щаб-квартирата на Брюксел, отколкото към удовлетворяване на регионалните потребности. Според СРС специфичните регионални интереси би трябвало да бъдат представени по-решително.

Една от главните инициативи на Пакта бе да стимулира всяка страна да подпише споразумения за свободна търговия с другите страни и така да улесни икономическото сътрудничество. Създаването на Зона за свободна търговия в Югоизточна Европа бе посрещнато с неохота от много страни.

В Хърватия политическите опоненти на инициативата твърдяха, че чрез тези аргументи Западна Европа се стреми да възстанови икономическите отношения, които някога съществуваха в бивша Югославия и така да се увери, че след икономическата ще последва и политическа интеграция. Администрацията на Пакта отхвърли тези аргументи с твърдението, че проекти, подкрепяни от Пакта, имат за цел да стимулират сътрудничеството, а не да налагат нежелана интеграция.

Въпреки известна опозиция, под патронажа на работната група "Търговия" към Пакта за стабилност, страните финализираха 27 двустранни споразумения за свободна търговия, повечето от които са вече в сила. Това създава регионален пазар за 55 милиона потребители, стимулира търговията и съществено подобрява перспективите за привличане на инвестиции, и оттам, за общ икономически растеж. Правителствата на страните от Югоизточна Европа също се споразумяха да създадат регионален енергиен пазар, който постепенно ще се интегрира с вътрешния енергиен пазар на ЕС.

В същото време Пактът за стабилност подкрепяше чрез мрежата си от донорски организации голям брой специфични, целенасочени проекти за подобряване на инфраструктурата, здравеопазването и социалната сфера, транспорта и образованието. Много политически анализатори смятат, че това е най-голямото постижение на Пакта.

Приемане от всяка страна поотделно

Много страни от региона получиха финансиране за проекти за строеж на пътища. [Архив]

"Страните от Югоизточна Европа започнаха да си сътрудничат. Подобно усилено сътрудничество бе немислимо само преди няколко години", заяви координаторът на Пакта Ерхард Бушек на регионална среща през май, на която бе определено новото бъдеще на Пакта.

От самото начало Македония смята Пакта за стабилност за единствения процес, чрез който може да се изгради сътрудничество в Югоизточна Европа. Страната се възползва от конкретни придобивки, предлагани от Пакта. На Македония бе предоставено финансиране за строеж на пътища, за увеличаване на защитата на околната среда, за създаване на местно самоуправление и модернизиране на водоснабдителната мрежа. Нов закон за радио и телевизионно разпространение бе приет с помощта на групата "Национални медии" на Пакта за стабилност. Най-големите проекти обаче, завършването на Коридор 10 - част от магистралата между Демир Капия и Гевгелия - и Коридор 8, все още предстои.

Най-новата независима членка на Пакта, Черна гора, също се възползва от програмата за регионално сътрудничество. "Чрез различни проекти на Пакта за стабилност, Черна гора получи значителна подкрепа, [включително] техническа подкрепа и ноу-хау в сферата на инвестициите, човешките права, съдебната система и вътрешните работи", заяви Веско Сукович, бивш представител на Черна гора в Пакта за стабилност. Сътрудничеството с Пакта е било винаги съвместимо с процесите на интеграция с ЕС, добави той. Черна гора планира да предприеме активни стъпки в СРС особено що се отнася до действия, свързани с борбата с регионалната и трансграничната престъпност.

В Сърбия предишният кабинет на премиера Воислав Кощуница не прие Пакта с отворени обятия. Но на фона на аспирациите на страната за членство в евроатлантическите структури, новото правителство реши, че регионалното сътрудничество е важна стъпка в процеса на асоцииране с ЕС. Властите в Белград бяха малко разочаровани, че техният кандидат за генерален секретар на СРС Горан Свиланович не получи необходимата подкрепа.

В Босна и Херцеговина (БиХ) съществува скептицизъм по отношение на организацията, макар че Пактът започна да фунционира в Сараево през 1999 г. и Секретариатът на организацията "Инициатива за готовност и предпазване от бедствията" е базиран в Сараево. Целта му е да обедини осъществяваните дейности и да идентифицира неудовлетворените потребности за увеличаване на ефективността на системите за управление на националните бедствия и за създаване на рамка за регионално сътрудничество. Независимо от това мнозина в БиХ не смятат, че са имали полза от тази инициатива.

С течение на годините Пактът за стабилност изгуби от политичесокото си значение. Страните-участнички - Албания, БиХ, България, Хърватия, Молдова, Черна гора, Румъния, Сърбия и Македония - получиха значителна финансова помощ за своите проекти, променяйки Пакта от политическо присъствие в икономическа инициатива. През последните осем години Пактът успя да осигури на страните от региона почти 20 милиарда евро.

Нова иницатива - регионалната стабилност

Хърватският заместник-външен министър Хидо Бишчевич ще оглави СРС следващата година. [Гети Имиджис]

Още с възникването си преди осем години Пактът за стабилност действа като балансьор между международната общност и страните от региона. Сега регионалното измерение ще бъде приоритет. Това е революционна промяна, както се изразява Бушек, защото досега "регионалните дейности бяха главно разработвани, предлагани и провеждани от Пакта за стабилност под ръководството на международната общност. Новата схема означава промяна на образеца в регионалното сътрудничество, което ще промени начина, по който страните от Югоизточна Европа си взаимодействат."

Главната квартира на СРС ще бъде в Сараево, ход, който вълнува властите в БиХ. Те очакват много по-оживена дипломатическа дейност там в резултат от функционирането на СРС и възнамеряват да нарекат Сараево "малкия Брюксел" на региона.

Първият генерален секретар на новата инициатива е хърватският дипломат Хидо Бишчевич, който бе избран на конференция през май в Загреб от външните министри на страните от региона. Формалното предаване на властта ще се състои от две части - създаване на регионална главна квартира и нейната инфраструктура, и привеждане на всички групи и инициативи, които в момента действат в рамките на Пакта за стабилност, в съответствие с новата регионална рамка.

"Сега зависи от вас да използвате по най-добрия начин новата иницатива. Все още ще има международна подкрепа, но от вашите страни зависи да вдъхнат живот на СРС, да го направят успешен и така да покажат, че Югоизточна Европа е различен регион днес в сравние с това, което беше през 1990-те години. СРС ще постигне положителни резултати само с подкрепата на всички свои членове и само ако всички нейни членове работят заедно за постигане на общата цел за изграждане на силно и устойчиво регионално сътрудничество в подкрепа на интеграцията в ЕС и евроатлантическите структури", заяви Бушек през май.

Чрез създаването на СРС, което ще бъде финансирано от Европейската комисия, сега членовете му трябва да покажат, че са готови и желаят да работят заедно, без намесата на международната общност. Съветът ще действа като връзка между страните от региона и по-широката международна донорска общност.

До февруари Бишчевич и Бушек ще работят заедно, за да гарантират, че постиженията на Пакта за стабилност ще бъдат съхранени и че преходът към нова рамка ще бъде колкото се може по-гладък.

Пактът за стабилност бе създаден като рамка, която да ускори стабилизационните процеси в региона и пълната интеграция на страните-участнички в европейските структури. Въпреки че мандатът на Пакта изтича, помощта и консултациите, които той осигури, за да подпомогне растежа на региона и неговия просперитет, са неоспорим успех.

Кореспордентите на SE Times Антонио Пърленда в Сараево, Марина Стояновска в Скопие, Неделко Рудович в Подгорица и Георги-Митев-Шантек в Белград имат принос за написването на тази статия.